Единственото, което винаги е искал самотният Артър Флек е човешки допир, емоционална връзка. Бродейки из мрачните и връждебни улици на Готъм, Артър носи две маски. Едната той сам е гримирал на лицето си. Другата не може да се измие и е неговия отчаян опит да се почувства като част от света, който го заобикаля, а не като човекът, който е постоянно отхвърлян от него.
Артър сам се грижи за болната си майка, която е най-добрият му приятел. Тя с ирония го нарича „Весел“, защото усмивката е винаги на лицето му, но тази гримаса прикрива дълбоката му тъга.
Когато животът се превръща в постоянен тормоз в работата, на улицата и у дома, от близки, колеги и напълно непознати, Артър се отчуждава още повече от обществото и драстично решава с коя от двете маски иска да живее.
